Запознаване с насекомите

"Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
Земята е пълна с Твоите творения."
Псалм 104:24

Какво мислите за насекомите? Обикновено хората или ги обичат, или ги мразят.

Смятаме ги за неудобни, дразнещи същества, които на всяка цена трябва да бъдат смачкани, напръскани, унищожени или поне прогонени. В същото време, не бихме могли да живеем без тях - без да опрашват храната ни, без да разграждат мъртвите дървета и организми и без хилядите други неща, които правят постоянно и незабележимо.

Въпреки че животните от клас Насекоми обикновено изглеждат малки и незначителни, многобройните изследвания ни откриват техния невероятно добре организиран свят, пълен с милиарди миниатюрни работници, строители, войници, пазачи, разузнавачи, фермери и чистачи.

Наблюдение на насекоми

Най-добрият начин децата да опознаят насекомите е да отидат и да се запознаят с тях лично като ги наблюдават, гонят из поляните, слушат какви звуци издават, подават им храна и следят какво правят. Личните им наблюдения ще им помогнат много повече да разберат какъв е истинския животински и растителен свят, отколкото ако само гледат картинки в книжки и учебници.

Децата се раждат с естествен интерес към живите същества в света, но ако родителите им не насърчават този интерес, смятайки дадените същества за безинтересни или отвратителни, то е много вероятно и детето скоро да загуби интерес. Така че, преди следващата разходка, се пригответе да търсите буболечки, калинки, пеперуди и други (дори леко страшни) насекоми.

Насекомите са лесни за разпознаване, тъй като имат специфични особености:

• Тялото им е разделено на три части - глава, гърди и коремче  (от там идва и името "насекоми" или "насечени на части", лат. insectum)
• Възрастните насекоми имат 6 крака (което означава, че може да включите и 2-3 годишното си дете в броенето)
• Имат външен скелет (екзоскелет) - хитинова обвивка, която предпазва тялото от вредни външни въздействия. 
• Имат по две антени и две сложни (фасетни) очи (антените се различават по-лесно).

Така че, ако случайно по време на разходката намерите паяк, може да преброите краката му и да въздъхнете с облекчение - той не е насекомо. :)

Идеи и въпроси за разходките за запознаване с насекомите:

• Проверете с децата си дали наистина насекомите имат три части на тялото.
• Проверете дали/кои насекоми имат крила.
• Проверете как се хранят насекомите... може би няма да можете да видите гризящите уста и челюсти на някои видове, но хоботчетата на други се виждат и с просто око.
• Проверете каква храна обичат мравките - експериментирайте с 4 типа храни и вижте при кой от тях ще се съберат най-много мравки за половин час.
• Ако имате възможност посетете пчелин и поговорете с пчеларя за отглеждането и навиците на пчелите.
• Как от косматата гъсеница се получава изящна пеперуда?
• Как растат насекомите, след като екзоскелета им не расте?
• Към коя част на тялото са закрепени краката на насекомото?
• Къде живее щуреца?
• Къде се намират ушите на насекомите?
• Защо рано сутрин няма насекоми? А къде изчезват през зимата?
• На какво приличат яйцата на насекомите? Къде бихме могли да ги намерим?
• Защо насекомите не се давят когато вали дъжд?

Сигурно децата ви ще ви питат и въпроси, на които не знаете как да отговорите, но това ще ви даде възможност да научите тези неща заедно.

Анатомия на насекомите

След първоначалното запознаване с насекомите, може да продължите с по-систематичното изучаване на анатомията, жизнения цикъл и поведението им.
От урок 9 на учебната програма "Изследване на творението със Зоология" ще научите интересни неща за частите на тялото на насекомите, за техния външен скелет и как той предпазва мускулите им; за линеенето (което е доста по-различно от това при птиците); за очите, антените и различните видове усти на насекомите; за това как успяват да ходят по гладки повърхности (дори с главата надолу); за това как може да различите мъжките от женските насекоми и много друга интересна информация.

Разнообразие

Насекомите съставят най-разнообразната група от животни на Земята. Досега са открити около 1 милион вида, които представляват около 80% от всички видове животни.

Те могат да бъдат изучавани по различни начини като например:

• по разред - пеперуди, бръмбари, двукрили (мухи, комари), ципокрили (пчели, оси, мравки), правокрили (скакалци, щурци)
• дали живеят в колония или самостоятелно - социалните насекоми като пчелите, осите, мравките, термитите имат колонии, в които всяко насекомо изпълнява своите специфични задължения.
• според това дали са полезни или вредни

• чрез изучаване на интересни факти за различни насекоми - примерно за какво служат калинките, с какво се хранят богомолките и т.н. По-големите деца биха могли да изработят красиви картички с информация за насекоми, които да се използват за различни игри или като флаш карти.
• чрез проекти за намиране на това кои насекоми (примерно пеперуди) предпочитат дадени растения (цветя) и други подобни "градинарски" проекти.

* * *

Колко пъти сте виждали пеперуда и просто сте искали да я погледате?
Незнайно защо, но тези прекрасни насекоми винаги предизвикват нашето вълнение и възхищение. :)

Връзки:

• The First Book of Bugs - Сканирано издание на книга за различни видове насекоми и паяци, издадена през 1949 г.
• Дигитална камера имитираща мравешко око - университетски проект за симулиране на сложно око на насекомо
• Проект за правене на насекоми - примерен проект за правене на насекоми от листенца, клончета, пластелин и семенца
• Проект за правене на пеперуди - интересен проект за правене на апликации с цветен кус-кус

Красивият полет на птиците

През 1903 г., братята Орвил и Уилбър Райт извършват първия контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха. „Флайер 1“ е тежал 300 килограма, размахът на крилата му е бил 12 метра, а моторът му е имал мощност 12 конски сили. Първите полети са продължавали по-малко от минута.

За да може да бъде осъществен един контролиран полет е необходимо да бъдат изпълнени четири основни изисквания: (1) крилото трябва да има правилната форма, за да се получи по-ниско въздушно налягане върху горната му повърхност; (2) крилете трябва да имат достатъчно голяма площ, за да издържат тежестта на летателния апарат; (3) трябва да има средства за придвижване (или плъзгане) във въздуха; и (4) трябва да има допълнителни повърхности или средства за промяна на основните повърхности, чрез които да се управлява посоката и скоростта на полета.

Красивият контролиран полет на птиците, насекомите и прилепите (също като полетите, управлявани от пилоти) не е поредица от случайни мутации. Механизмът на полета не може да се създаде по такъв начин и авиационните инженери добре знаят това.

Един контролиран полет изисква баланс на основните аеродинамични повърхности (тоест тялото и крилата на птиците), съчетан с движение на опашката, което да промени посоката на летене.

Полетът на летящите животни е един от многобройните примери в природата за така наречената "неопростима сложност": всички аеродинамични повърхности и механизма за контрол на полета трябва да са заработили по едно и също време. Дори ако си представим, че полета на птиците е резултат от многобройни, дългогодишни опити на едни "подскачащи" влечуги да полетят (при което люспите им се били удължили, по-късно разцепили и разделили, превръщайки се в първите истински пера?!), тогава пак бихме се сблъскали с проблема за липсата на същинския управляващ механизъм, без който перата и крилата са напълно безполезни и съответно "неблагоприятни" за естествения подбор.

Перата на птиците

На пръв поглед, едно обикновено перо не ни прави особено впечатление, но всъщност то е чудо на инженерния дизайн!

Всички птици притежават пера, които са изключително здрави и силни и едновременно с това - леки и гъвкави. Ако разгледате едно перо под микроскоп, ще забележите основното стъбло (стволът), от двете страни на което има множество разклонения (влакънца или рами). От двете страни на всяко от тях има още по-малки влакънца (рамули) - тези от лявата страна имат миниатюрни кукички, а тези от дясната са гладки. Тези влакънца се съединяват помежду си като малки "ципчета", създавайки една изключително гъвкава структура - мечта за всеки инженер-механик.

Птиците често се занимават с приглаждането и почистването на перата си с човките, като целта им е да ги пренаредят, пригладят, затворят власинките, смажат с мазнина (от урока ще разберете повече за това откъде взимат тази мазнина) и ги приготвят за летене.

Така че, намерете няколко пера, лупа и време и направете едно интересно четене на глас с децата си за тези удивителни приспособления на птиците - техните пера.

От урок 3 на учебната програма "Изследване на творението със Зоология" ще научите какви са основните видове пера и за какво служат (както и какви са перата, които сте събрали); как перата им стават водоустойчиви, как и защо приглаждат перата си; какво означава "симетрично линеене" и как то помага на птицата да лети; защо птиците са най-пъстрите създания и как се получава оцветяването на перата им; защо обичат да си взимат баня, дори на най-странни места като.. мравуняците.

Създадени за летене

Кухите и леки кости на една птица са толкова ефективно проектирани за летене, че дори леките й пера обикновено тежат повече от целия й скелет. Птиците имат също и по два силни летателни мускула - голям, който се ползва при свалянето на крилете, и малък, който се използва за издигането им (лесно може да се прецени кой е по-мощния ход на крилата).

Друг съществен елемент, спомагащ летенето на птиците, е тяхната уникална дихателна система. Нали не сте виждали задъхана птица? Гръдният им кош не се издува и свива дори ако кацат след дълго летене. Причината за това е анатомична особеност, срещана само при птиците - при дишане те не разширяват белите си дробове, а се разширяват специални въздушни мехури намиращи се в краищата на дихателната им система. По този начин, въздуха преминава през белите дробове и при вдишване и при издишване. Получава се така нареченото "двойно дишане", което доставя двойно повече кислород, така необходим на мускулите осигуряващи летенето.

Но дори и притежавайки съвършена за полет анатомия, птиците се нуждаят и от много други умения, за да могат да летят ефективно. Те трябва да знаят как да излитат (срещу или по посока на вятъра), къде и как да кацат, как да използват термалните потоци, кога и къде да мигрират и още хиляди естествени за тях неща, които обикновено наричаме инстинкт.

И днес хората продължават да разглеждат и изучават удивителния Божий дизайн на птиците, за да подобрят аеродинамичността, конструкцията, маневреността и безопасността на самолетите и останалите летателни машини, които се реят из простора.

Връзки:

• The First Book of Birds - Сканирано издание на интересна илюстрирана книга за птиците, издадена през 1951 г.
• Симулатори за летене - на сайта можете да намерите и интересни проекти свързани с летенето, самолетите и т.н.
• Beginner's Guide to Aerodynamics- има доста интересни неща за аеродинамиката на сайта на NASA
• Хартиени самолетчета - инструкции за правене на различни модели хартиени самолетчета

Наблюдение на птици

И така, вече имате книги, справочници, учебници или научно-популярни филми за птици и ви остава само да решите как да започнете да изучавате тези удивителни творения с децата си.

Едно добро начало е да направите хранилка за птици, чрез която да ги привлечете в двора/парка/терасата си където да можете да ги наблюдавате. Има различни видове хранилки и много от тях могат да се приготвят без да имате каквито и да е дърводелски умения (в учебната програма "Изследване на творението със Зоология" са предложени два вида - хранилка-бутилка само със семена и хранилка-кошничка с мас и семена).

Всеки може да стане любител на птици и дори да допринесе за изучаването на поведението, гнезденето, храненето, миграцията и много други аспекти от живота на птиците. Има много онлайн организации, които събират информация за птиците от многобройните си членове. Например през тази година, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) провежда кампания за преброяване на белия щъркел и всеки може да се включи чрез сайта на кампанията.   

Научаването на това как да разпознавате птиците, дошли на хранилката ви няма да отнеме много време (може би няколко седмици), но за целта е необходимо да имате добър определител на птици. На българския пазар, най-пълния определител е издадения от БДЗП "Полеви определител на птиците", но може да ползвате и безплатния онлайн определител на сайта "Птиците в България".

Разгледайте с децата си как е организиран определителя на птици, за да не губите много време когато видите някоя непозната птица. Също така, опитайте се преди да започнете да я търсите в определителя да запомните някои от важните й отличителни белези - цвета и големината й, цвета на човката, цвета на шията(гърлото) и т.н., за да може да търсите по тях дори ако птицата е отлетяла при следващия ви опит да я разгледате. Полезно ще е да имате и бинокъл под ръка, за да успеете да разгледате повече подробности по птицата.

Части на птица

За да могат да разпознават птиците и да назовават правилно частите на тялото им, децата ще трябва да ги научат. Можете да намерите различни видове диаграми за означаване на частите на птица в интернет (например тук) или ако детето ви обича да рисува, може да нарисува само птичката и да означи частите й. 

Може да се опита и да подреди етикетчета с частите на тялото в интерактивната диаграма "Части на птица" или в друга подобна онлайн игра.

В диаграмата на птицата, която се прави в работната тетрадка към учебната програма "Изследване на творението със Зоология", различните части се оцветяват с различни цветни моливи, като се прави и подходяща легенда за тях.

Когато научат специфичните части на птицата, децата ще могат по-лесно да проверяват за отличителни белези (например: цвят на коремчето, ивици на гърлото, цвят на гърба или на опашката, наличие на качулка) и по-правилно да идентифицират птиците, които са видели.

Преди да започнете разпознаването на наблюдавани на живо птици, може да направите няколко упражнения за разпознаване по случайно намерени снимки на птици по интернет. Нека детето ви се опита примерно да разпознае птицата вдясно, като опише отличителните й белези и я открие в определителя за птици.

Птичи песни и крясъци

Може би много пъти сте се опитвали да имитирате птица и да я накарате да отговори на вашето "изпълнение". Изучаването на песента на птиците е един чудесен начин да започнете да ги идентифицирате. Ако познавате една птица по нейната песен, можете да разберете кои птици са наоколо, дори и да не ги виждате. Освен това, понякога песента е най-добрият начин да определите една птица.

Има много интересни сайтове за птици, в които можете да чуете и техните песни (мелодии) или крясъци (единични звуци). На този сайт са приготвили интересна игра за разпознаване на 50 птичи песни.

Работа с тетрадката

Когато наблюдават птици, е добре децата да се научат да записват (в работна тетрадка или специален дневник за наблюдение на птици) това, което виждат като отбелязват датата (и сезона), отличителните белези на непознатите птици, поведението им (примерно дали подскачат или прехвърчат, с какво се кранят, как кацат/излитат, мигрират ли и т.н.)

Още идеи и връзки

• Камери за наблюдение на птици - уеб камери към гнезда на птици на сайта на National Geographic
• За какво служат тези пера - интересна игра за различни видове пера на сайта на Cornell Lab of Ornithology (пълен с много материали за изучаване на птиците)
• Оцветяване на птици - по-малките деца биха се радвали да оцветят птица, която сте наблюдавали и разпознали. Може да намерите подходящи картинки за оцветяване в интернет.
• Идеи със стикери с птици за по-малките - ако намерите стикери с птици, може да купите 2 комплекта и да направите игра за съвпадения по двойки, като залепите стикерите на картончета. Може да използвате стикерите и за измисляне на история с няколко птички (детето измисля историята, а вие я записвате); друга идея е да изберете няколко стикера и детето да нарисува картинка (или картичка) с дърво, полянка или каквато друга среда реши, в която да постави птичките. Може да залепите стикер на птица и да напишете името й, като научите детето си да го чете (ако се учи да чете).
• Ако случайно имате останал от вашето детство "Албум за растения и животни", в него има интересни статии за растения и животни (в това число и птици), които се срещат в България. Ако го нямате, може да си го свалите от Читанката. :)
• Има организирани наблюдения на птици в някои резервати и паркове в България, но трябва да се свържете с тях или с Българското дружество за защита на птиците, за да намерите повече информация. 

Пожелаваме ви приятно наблюдение на птиците във вашия район!

Експериментите

Изучаването на един научен предмет е по-интересно, когато в него са включени и експерименти, помагащи на децата да "пипнат с ръцете си" и да разберат по-добре как работят изучаваните процеси. Също така, те им помагат да бъдат част от научния процес (който в голяма степен е свързан с експериментиране и анализиране на резултати), а не просто да запомнят научни факти.

Учебната програма "Изследване на творението с..." е богата на интересни и сравнително лесни за правене в домашни условия опити в секциите "Опитай това", както и с по-задълбочени научни експерименти в края на всяка глава.
Докато ги изпълняват, децата научават какви са основните части на един научен експеримент:

• измисляне на предположение (хипотеза), 
• избирането на една променлива (и запазване на всички останали условия, за да се разбере какъв е ефекта на променливия фактор), 
• измерването или отчитането на резултата от експеримента.

За удобство сме публикували бланката за научни експерименти, която може да бъде приложена към работната тетрадка след като се направи даден експеримент.

Първият експеримент, предложен в учебника, е свързан с разбирането на въздушното съпротивление при летенето. Децата приготвят две самолетчета от картон и сламки с различна широчина на крилата. Те правят предположение кое самолетче ще лети по-надалеч и след като ги приготвят, започват да експериментират с тях и да правят измервания на разстоянието. След като видят какви са резултаите от експеримента, те разбират дали хипотезата им е вярна или не (за разлика от древногръцките философи, които приемали дадена хипотеза за вярна, ако след дълги дискусии тя изглеждала правилна за всички. :) )

Научна демонстрация или научен експеримент

Научните демонстрации и експерименти са два вида образователни научни теста, като демонстрацията обикновено се прави от обучаващия, докато експеримента се прави от ученика.

Научната демонстрация представя даден процес чрез пример, който служи като доказателство на действащите научни закони. С други думи, демонстрацията помага на ученика да види как действат дадени закони. Учителят представя научния метод като моделира даден процес по време на демонстрацията. Учениците наблюдават това, което се случва и запомнят информацията. Обикновено, този метод се използва в училищата и по време на лекциите, които са част от различни детски научни панаири, организирани в по-големите градове.

Научният експеримент се извършва с цел да се открие нещо непознато или да се потвърди някакъв теоретичен принцип. В образователна среда, ученикът би трябвало да е основната движеща сила на експеримента, докато учителя има само наблюдаваща/помагаща роля. При този тип научен тест, ученикът открива някакъв нов аспект в науката, който преди това му е бил неизвестен. Той изпробва идея (хипотеза), която смята за вярна на базата на досегашните си знания и опит и установява дали тя наистина е вярна след завършване на експеримента.

Обикновено, в домашното образование, по-малките деца гледат демонстрация, направена от родителя (или от някой преподавател/учен/експериментатор в YouTube) и се чудят и маят защо става това, което се случва по време на експеримента. В много от случаите, децата правят правилни предположения за това, какво ще се случи по време на опита, но не разбират много защо то се случва, така че преценете как да им обясните принципа на действие в зависимост от нивото им.

Постепенно децата ще трябва да започнат да правят самостоятелно различни експерименти (обикновено когато са около 9-10 годишни) и тъй като тази задача изисква време и материали е добре да отделите половин ден седмично (или веднъж на 2 седмици), в който да правите опити. Добре е децата да описват експериментите, които правят и резултатите, които получават.

По-късно, в гимназиалните години, ученикът може да работи по изследователски проекти, в които също може да има нужда да извършва различни експерименти.

Връзки

• The Homeschool Scientist - с много ресурси и експерименти по различни предмети
• STEM Mom - блог с интересни идеи и ресурси за научни проекти и експерименти на деца от различни възрасти
• Експерименти в Pinterest - това е само една от многото колекции в Pinterest, свързани с експерименти, които могат да бъдат направени от домашни ученици.
• Забавни опити по физика - Забавни опити, илюстриращи физични явления.

Ако някое от децата ви има жив интерес към науката, насърчете го не само да прави експериментите, които намирате в книги, учебни програми или в интернет, но и само да задава въпроси, да измисля идеи и да приготвя експерименти, за да ги докаже.

Класификация на животните

Учебната програма по зоология започва с разглеждане на начина, по който зоолозите групират животните. Темата е представена интересно и разбираемо дори за деца, които все още не са се занимавали систематично с научни предмети. Учебната програма може да се използва с деца от 6 до 13 години, но ако имате и по-малки деца, може да ги включите като слушатели и пълноправни участници в игрите, описани по-долу.

След като прочетете урока за класификацията на животните с децата си, може да изработите заедно проект или да изиграете няколко игри, които да им помогнат да разберат и запомнят различните групи животни.

Игри за по-малки деца

По-малките деца биха се затруднили да разпределят животните в различни типове, класове, разреди, семейства и т.н., но може да ги групират по някои по-ясни за тях признаци, като местоживеене, по това с какво се хранят и много други.

Подреди животните по местоживеене 

Пригответе картинки с по-популярни местообитания на животни (поляна, гора, океан, река, полярна област, пустиня и др.).  Пригответе картинки на животните, които детето трябва да подреди на правилните местообитания.

Игри на думи

Играта "лети, лети.. ", в която децата трябва да познаят дали дадено животно лети, обикновено е изпълнена с много кикотене. 

Друга интересна игра е тази за познаване на животно, като се задават въпроси, на които този, който си е намислил животното, отговаря само с "да" или "не" (примерни въпроси: Сухоземно животно ли е? Има ли опашка? По-малко ли е от котка?).

Игри с играчки-животни

Помолете детето си да донесе всички животни, които намери при играчките и ги сортирайте няколко пъти по различни признаци. Едно по едно, помогнете на детето си да сложи животните в правилните групи, разбирайки какви са приликите между животните в дадена група.

Ето и една идея от малкия Павелчо:

Игри за класифициране на животни

Групиране по клас

В тази игра, за всеки клас животни (бозайници, птици, насекоми, т.н.) се приготвя по един  лист, на който се изписва името на класа. Приготвят се и карти със снимки/картинки на животни, които трябва да се подредят на листовете с класовете. Докато се опитва да намери правилната група на някои по-непознати животни, детето може да научи повече за признаците, по които се познава даден клас. Идеята е взета оттук.

Класификационна таблица/дърво

В примерната таблица по-долу са показани класовете животни в тип Хордови (гръбначни), като за всеки клас са описани най-важните му характеристики. 

Изработената таблица може да се добави към работната тетрадка. 

Информацията за групите животни може да се представи и във вид на дърво. Може да разгледате точно определен вид животни и да нанесете само тяхната класификация в дървото. Оставете децата си да украсят дървото с подходящи цветове и картинки на животни.

Ако сте подготвили карти със снимки на животни, може да ги използвате и за игра с карта - децата трябва да разположат картите на подходящите местообитания за всеки вид животно.

Онлайн игри

Игра за подреждане на харектеристики към класове животни 

Игра за класифициране (с ограничение по време)  

Игри за класифициране на 3 животни.

Филмчета за животни в YouTube зоологическа градина.

Надяваме се някои от тези идеи да са ви полезни! :)

Образователният метод на Шарлот Мейсън

Днес ще ви представим образователния метод на една английска учителка - Шарлот Мейсън, използван в много програми за домашно образование (включително и в учебната програма "Изследване на творението със Зоология").

Шарлот Мейсън (1842-1923) е британски педагог и автор на множество книги за образование. Според нея, образованието не е списък от умения или факти, които трябва да се усвоят, а "атмосфера, дисциплина и живот". Атмосфера - на една спокойна среда, в която ученето е приятно,  дисциплина - поддържана от добри навици и живот - изпълнен с живи идеи, които подхранват вътрешния живот на детето, както храната подхранва тялото.

Тя разбира, че образованието изисква труд и постоянство и че развиването на добри навици е от съществено значение, защото веднъж придобити, те съпътстват човека през целия му живот.

Според Шарлот Мейсън, децата не трябва да бъдат изолирани в "детска" среда, но трябва да опитат живота такъв, какъвто е. Докато повечето учители по онова време смятат, че децата не са нищо повече от "празни дъски", които трябва да бъдат запълнени с информация, тя смята, че децата вече са истински хора, способни на независима, интелигентна мисъл и че имат нужда от истински и живи идеи, а не от сухи факти, за да нахранят своите развиващи се умове.

Някои от основните характеристики на образователния подход на Шарлот Мейсън включват: изработване на добри навици, използване на "живи" книги, преразказване, кратки уроци, свободни следобеди (без домашна работа), разходки сред природата и вдъхновяващи занимания с изкуство и музика.

Добри навици

В една от книгите си, Шерлот Мейсън пише: "Майка, която се старае да научи децата си на добри навици, осигурява за себе си спокойни дни." От друга страна, майка, която оставя навиците да се грижат сами за себе си, ще има доста трудни дни, изпъленени с постоянно напрежение. Майките трябва да придобият навик да обучават децата си така, че процесът да носи удовлетворение и за двете страни. В даден момент, те ще работят по създаването на нов навик у децата си, като междувременно продължават да използват и насърчават навиците, които вече са създадени. 

Не забравяйте, че за да се създадат добри навици трябва: 

• Да бъдете последователни. Опасността идва, когато оставим нещата по стария начин "само този път".
• Формирането на навик означава да сте постоянни в работата си срещу противоположния навик.
• Формирането е по-лесно от реформирането. Изчистете плевела в зародиш.

Според Мейсън, добрите навици са толкова важни, че тя препоръчва, ако се появи лош навик, всичко друго да бъде оставено настрана и да се обърне внимание на детето, за да може проблема да се разреши, преди да се е развил напълно.

Въпреки, че признава, че децата обичат да бъдат забавлявани, според Шарлот Мейсън, забавлението е пасивно действие. Децата имат нужда да използват умовете си, за да извлечат знанието от книгите и да придобият разбиране за света около тях. Но тъй като децата са любопитни по рождение, то естествения образователен процес е удоволствие за тях.

Живи книги

"Живи книги" са тези, чийто автор има истински интерес към темата и пише увлекателно, за разлика от един учебник, който дава безлична и фрагментирана информация по много теми. Живите книги представят вдъхновяваши истории и герои, които вълнуват умовете на деца (а и на възрастни). Според Шарлот Мейсън, децата трябва да четат най-добрите книги (цели книги и източници от първа ръка когато е възможно), а не просто параграфи в учебници. Образователните експерти смятат, че правят голяма услуга на децата, като взимат ножицата и изрязват няколко пасажа от най-добрите книги, но децата заслужават нещо повече от "литературата в кутийка", предоставяна им в повечето училищни учебници.

Преразказване

Методът на Шарлот Мейсън използва преразказването като основен образователен инструмент. Целта му е детето да се научи да мисли и да се изразява ясно.

До 10-годишна възраст, Мейсън препоръчва предимно устното разказване. След като детето е чуло или прочело част от книга, то преразказва по-важните неща със свои собствени думи. Това му помага да развие аналитични мисловни умения, без да бъде спирано от механиката на писането. 

Постепенно, преразказването започва да се прави и в писмена форма, като първоначално се прави съшото (чете се от книга, след което детето писмено преразказва информацията по различни предмети) като постепенно писането се увеличава.

Разказването помага на детето да е и много по-внимателен слушател. Знаейки, че ще трябва да преразкаже това, което слуша, то запомня историята последователно в ума си, подготвяйки се да я разкаже. Мозъкът му ще направи много повече връзки, отколкото при едно пасивно слушане, при което информацията само преминава "от едното ухо в другото". Преразкаването подобрява способността на детето да организира информацията, да вниква в значението на историята, да реагира на нейните предизвикателства и да използва по-богат речник. Това също го подготвя да говори уверено пред хора и да изразява идеите си по-точно.

Шарлот Мейсън е използвала преразказването и за обучение по чужди езици. Интересното в случая е, че тя е обучавала учениците си едновременно на няколко езика, включително и на латински. Първо ги е учела да говорят на новия език, след това да четат и пишат, и чак най-накрая - на граматиката. Изглежда противоположно на начина, по който се преподава език в днешно време, но пък доста прилича на начина, по който учим родния си език... На по-големите ученици, тя давала книги за четене на новия език.

На децата под 10-11 год. е добре да се дават диктовки, които преобразуват устния език в писмен с правилен правопис и пунктуация. Родителят (или друго дете) чете избран текст на глас, докато ученика го записва. Според Мейсън е добре диктовките да са върху интересни и вдъхновяващи пасажи.

Кратки уроци

Според Шарлот Мейсън, учениците би трябвало да правят всичко по най-добрия начин, по който могат. За да премахне задачите, които служат само за запълване на времето и за да развие навици за внимание и добро качество на ученето, тя препоръчва уроците да бъдат сравнително кратки и съсредоточени. Това означава, децата да получават такова количество работа, което да могат да свършат без да се разсейват, дори това да са само 10 мин. Уроците й за по-малките деца са били около 15-20 мин за предмет, а за по-големите - около 30-45 мин. Различните предмети били планирани така, че учениците да не трябва да пишат с часове, след което - да четат с часове.

Също така, тя смятала, че децата трябва да бъдат мотивирани да учат от любопитство и любов, а не от изкуствени стимулатори, като награди и оценки.

Разходки из природата

Според Мейсън, децата трябва да прекарват колкото се може повече време навън, особено докато са малки. Това е не само полезно за тялото, но и насърчава любопитството, изследователството и наблюдателността.

Една от идеите, свързани с разходките навън, е поддържането на природна тетрадка или дневник, които съдържат бележки и рисунки на различните животни и растения, видени по време на разходките. Картинките(скиците) могат да бъдат направени с моливи или цветни боички. Те трябва да имат надписи и дати, така че когато ги разглеждате да може да си припомняте изминалите приключения. Наличието на добри определители(наръчници) е важно, за да може да се идентифицират намерените растения и животни. За някои деца, рисуването от снимка е по-лесно, отколкото когато гледат подвижните животни или растения.

Дори ако живеете в град, в него също има места за наблюдение на природата. Местният парк, зоологическа/ботаническа градина или аквариум, градински центрове или дори задният ви двор са места, в които могат да бъдат наблюдавани много живи растения, насекоми и птици.

Изкуство и музика

В допълнение на собствените рисунки, които правят, Мейсън учела учениците си за живота на известни творци и техните произведения. Тя препоръчвала да се изучават поне шест картини от един и същ художник всяка година. 

Изучавайки различни картини, децата задълбочават интереса си към изкуството. Вместо да посочвате на децата си това, което виждате, оставете детето да открие картината за себе си, като ви опише с подробности това, което забелязва по време на своето изучаване.

Класическата и друг вид вдъхновяваща музика, както и живота на композиторите трябва да бъдат част от обучението. Мейсън препоръчва поне половин час седмично да се слуша музиката на един композитор.

В програмата на Шарлот Мейсън, всеки срок се изучавал един композитор или художник чрез четене на интересни книги, изучаване на творчеството му и дори чрез възпроизвеждане на стила му в уроците по рисуване и музика.

* * *

Искаме да завършим разглеждането на образователния метод на Шарлот Мейсън с една нейна мисъл за целта на образованието:

"Въпросът е не колко неща знае младия човек когато завърши образованието си, а колко неща го интересуват... Колко просторно е мястото, на което е стъпил с краката си и колко пълен е животът, който има пред себе си".

Хайде на разходка!

Разходките сред природата са нещо прекрасно и наред с всичките им ползи може да ги направите и много интересни за децата си. За целта, може да планирате приключение за издирване на неща, които не се намират лесно. (Е, добре, по-малките деца може да търсят и неща, които могат да се намерят.)

В края на първата глава на учебника по зоология има предложен списък от 30 неща, които да търсите по време на разходките си, като отбелязвате намерените. Когато децата ви видят всички неща от списъка, може да ни изпратите информация за тях (име и възраст + 5 снимки на намерени неща) и ще ги публикуваме в списъка на най-наблюдателните търсачи на съкровища. :) Ако мислите, че е лесно да ги намерите, вижте някои от нещата в списъка:

• Прилеп, който лети в небето (потърсете прилепи през нощта около здрач.)
• Звук от ударите на кълвач
• Насекомо или пашкул увит в листо
• Майски бръмбар
• Птица, която носи храна или материал за гнездо.

Не бихте могли да намерите всички неща от този списък на едно и също място, защото изброените животни нямат едно и също местообитание. Но пък и търсенето на съкровища не е лесна и бърза работа, затова просто носете списъка и когато пътувате  с децата си до други градове и села. 

Вие също може да приготвите игра за търсене на съкровища, като съставите списък, съответстващ на мястото, сезона, възрастта на децата или темата, която сте изучавали.

За по-малките деца, които още не могат да четат, списъка може да бъде направен с картинки на нещата, които трябва да се намерят:

За по-големите деца, списъка може да бъде написан на ръка или напечатан, като времето за намиране на предметите може да се ограничи. Ако в играта участват повече деца, те могат да се разделят на отбори. Първата задача на всеки отбор може да бъде да напише списък от 10 неща за търсене, след което разменяте листовете между отборите и играта може да започне.

Измислете как точно ще се събират намерените неща - дали трябва да се слагат в чанта, само да се отбелязват в списъка или пък да се снимат.

Списъците може да са съставени от:

• точно определени предмети, животни, растения като: жълта пеперуда, червено цвете, птица в полет, зелено листо, сложно листо, мравка. 
• по-общи описания като: нещо кръгло, нещо с прав ъгъл, нещо меко,  два вида листа, 3 красиви камъчета, нещо което може да се наниже на герданче; нещо което блести.
• чрез използването на загадки: нещо, което се яде от заек; нещо, което е дълго един лакът; нещо, което обикновено е под земята; нещо, от което може да се направи заслон; нещо, което става за ядене; нещо, което става за украса; нещо което прочиства въздуха и т.н. 
• чрез "ключове" (бележки) поставени на различни места (този вариант на играта изисква предварително поставяне на "ключовете"). По време на играта, децата трябва последователно да намират ключовете по дадени инструкции във вече намерените бележки. Например "ключ 1 се намира под жълта възглавница", "ключ 8 се намира под камък", "ключ 20 се намира в кутия за моливи", "ключ номер 21 се намира на 5 крачки на север".

И така, ако в близкия парк, ама наистина няма нищо интересно, не е проблем да направите за начало списък за намиране на различни видове листа - по форма, цвят и големина. На следващите разходки може да включите и други растения или животни, научавайки постепенно децата си да бъдат по-наблюдателни.

Весели приключения! :)

Работна тетрадка

Изработването на работна тетрадка по дадена тема (в случая по зоология) е един много интересен и занимателен начин за запомняне на най-важната информация изучавана от детето. Вместо да попълва тестове с няколко възможни отговора или  готови тетрадки от типа "попълни празните места", то може да прочете примерно за жизнения цикъл на насекомите, след което:

• да опише новите думи, които е научило и тяхното значение,
• да напише кратка статия, разказ или дори приказка по темата,
• да нарисува и оцвети диаграма, 
• да нарисува схема на метаморфоза на пеперуда и на водно конче,
• да опише разликите между пълната и непълната метаморфоза,
• да нарисува насекомо и означи частите му,
• да направи някой от предложените експерименти и да опише резултатите от него,
• да залепи снимки показващи различни видове мимикрия при насекомите,
• да украси с красиви рамки страниците в своята тетрадка,
• да му хрумнат още много идеи за научния дневник, който води.

И така, докато учи, детето ще създаде интересна и уникална тетрадка в дадена област, която ще продължава да използва и през следващите години. Ще има на разположение тетрадки подобни на популярните на времето детски лексикони, но изпълнени с много по-смислена информация. :)

За направата на работната тетрадка могат да се използват:

• чисто нова тетрадка или бележник (обикновено голям формат, за да могат да се слагат по-големи картинки когато е необходимо). За предпочитане е листовете да могат да се късат лесно (примерно както са тетрадките със спирали), защото понякога детето ще иска да направи някоя рисунка по-добре. :)
• папка с листове. Този вариант е за препоръчване, когато детето прави страниците на компютър и ги разпечатва. Също така, по този начин страниците могат да се разместват по-късно, ако се добави нов раздел. Всеки нов раздел може да има листове с различни рамки, заглавен ред или различен цвят.

Работна тетрадка в папка

Обикновено децата не се раждат научени как се попълва тетрадка по дадена тема, затова в началото ще имат нужда от помощта ви. В зависимост от възрастта и уменията им може да прецените, че е по-добре да направите лапбук (lapbook) - папка с малки сгъваеми книжки, които детето предимно оцветява (или се опитва да прочете). Обикновено малките  книжки се пишат (или разпечатват) върху различни на цвят листове и се сгъват по интересни начини, така че крайния вариант става доста весел на цвят. Но по-важното е, че малките деца обичат тези книжки и могат да ви ги преразказват дълго време :)

Лап-бук с мини-книжки

Изработването на тетрадка е свързано с търсене на информация и преценяване как тя да бъде подредена и представена. Това са важни умения, които детето ви може да усвои постепенно, така че бъдете търпеливи и му помагайте да се научи да я попълва самостоятелно.

Ако решите да започнете да водите работна тетрадка с децата си, докато изучавате зоология, ще се радваме да публикуваме снимки с готови страници или такива показващи процеса на няблюдение, четене, мислене, писане, рисуване, рязане и останалите творчески дейности, които ви хрумнат.

Здравейте, приятели!

Тъй като вече много родители в България използват учебната програма по зоология на издателство Апология: "Изследване на творението със Зоология 1: Летящите творения от петия ден", решихме да направим този блог, в който да споделяме идеи, истории и връзки към сайтове, свързани с уроците.

Материалът в тази учебна програма е представен в разговорен и увличащ стил, който прави естествените науки очарователни за малките ученици и улеснява тяхното запомняне, като създава по този начин среда, в която ученето е приятно.

Какво представлява "подходът на потапянето"?

Много специалисти препоръчват спираловидния подход на образование, при който едно дете се занимава отново и отново с малки количества от разнообразни научни теми. Според теорията, целта е детето да бъде запознато с науката на дадена възраст, като всяка година му се дава повече информация, отколкото предишната. Този метод приема, че малкото дете не може да разбира дълбоки научни истини. Но представянето на оскъдни и недостатъчни научни данни не успява да предизвика у децата любов към предмета. Ако ученето е оскъдно, предметът изглежда монотонен. Детето успява само повърхностно да се докосне до удивителната и завладяваща информация, която съществува в естествените науки. За жалост учениците, които са учени по този начин, започват да мислят, че „знаят всичко” за предмета, докато в действителност той е много по-богат, отколкото им е било позволено да изследват.

Вие, учителят, имате възможността да изоставите методите, които не са резултатни, за да може вашите ученици да учат по начини, които са били доказани като ефективни. Подходът на потапянето е начинът, по който учат добре всички, дори малките деца. Това е и подхода, чрез който завършваме специалност в университета - изучавайки много дисциплини само в дадената сфера. Ако потопите вашето дете в едно научно поле за цяла година, в него ще се породи любов към този предмет и любов към ученето.

Освен това, дете, което се занимава с един предмет през цялата година, е предизвикано да развие мисловните си умения по начини, които ще развият неговата способност да мисли критично и да задържа сложна информация. То ще може да прави по-интелигентни заключения относно правилния отговор на научните въпроси, тъй като Бог е създал подреден свят, който работи по сходен начин във всички научни сфери. Дете, на което не е дадена задълбочена и сериозна информация, няма да разбира принципите на действие в реалния свят.

* * *

Надяваме се, че ще сме ви полезни докато изучавате удивителния свят на птиците и насекомите с децата си.