Образователният метод на Шарлот Мейсън

Днес ще ви представим образователния метод на една английска учителка - Шарлот Мейсън, използван в много програми за домашно образование (включително и в учебната програма "Изследване на творението със Зоология").

Шарлот Мейсън (1842-1923) е британски педагог и автор на множество книги за образование. Според нея, образованието не е списък от умения или факти, които трябва да се усвоят, а "атмосфера, дисциплина и живот". Атмосфера - на една спокойна среда, в която ученето е приятно,  дисциплина - поддържана от добри навици и живот - изпълнен с живи идеи, които подхранват вътрешния живот на детето, както храната подхранва тялото.

Тя разбира, че образованието изисква труд и постоянство и че развиването на добри навици е от съществено значение, защото веднъж придобити, те съпътстват човека през целия му живот.

Според Шарлот Мейсън, децата не трябва да бъдат изолирани в "детска" среда, но трябва да опитат живота такъв, какъвто е. Докато повечето учители по онова време смятат, че децата не са нищо повече от "празни дъски", които трябва да бъдат запълнени с информация, тя смята, че децата вече са истински хора, способни на независима, интелигентна мисъл и че имат нужда от истински и живи идеи, а не от сухи факти, за да нахранят своите развиващи се умове.

Някои от основните характеристики на образователния подход на Шарлот Мейсън включват: изработване на добри навици, използване на "живи" книги, преразказване, кратки уроци, свободни следобеди (без домашна работа), разходки сред природата и вдъхновяващи занимания с изкуство и музика.

Добри навици

В една от книгите си, Шерлот Мейсън пише: "Майка, която се старае да научи децата си на добри навици, осигурява за себе си спокойни дни." От друга страна, майка, която оставя навиците да се грижат сами за себе си, ще има доста трудни дни, изпъленени с постоянно напрежение. Майките трябва да придобият навик да обучават децата си така, че процесът да носи удовлетворение и за двете страни. В даден момент, те ще работят по създаването на нов навик у децата си, като междувременно продължават да използват и насърчават навиците, които вече са създадени. 

Не забравяйте, че за да се създадат добри навици трябва: 

• Да бъдете последователни. Опасността идва, когато оставим нещата по стария начин "само този път".
• Формирането на навик означава да сте постоянни в работата си срещу противоположния навик.
• Формирането е по-лесно от реформирането. Изчистете плевела в зародиш.

Според Мейсън, добрите навици са толкова важни, че тя препоръчва, ако се появи лош навик, всичко друго да бъде оставено настрана и да се обърне внимание на детето, за да може проблема да се разреши, преди да се е развил напълно.

Въпреки, че признава, че децата обичат да бъдат забавлявани, според Шарлот Мейсън, забавлението е пасивно действие. Децата имат нужда да използват умовете си, за да извлечат знанието от книгите и да придобият разбиране за света около тях. Но тъй като децата са любопитни по рождение, то естествения образователен процес е удоволствие за тях.

Живи книги

"Живи книги" са тези, чийто автор има истински интерес към темата и пише увлекателно, за разлика от един учебник, който дава безлична и фрагментирана информация по много теми. Живите книги представят вдъхновяваши истории и герои, които вълнуват умовете на деца (а и на възрастни). Според Шарлот Мейсън, децата трябва да четат най-добрите книги (цели книги и източници от първа ръка когато е възможно), а не просто параграфи в учебници. Образователните експерти смятат, че правят голяма услуга на децата, като взимат ножицата и изрязват няколко пасажа от най-добрите книги, но децата заслужават нещо повече от "литературата в кутийка", предоставяна им в повечето училищни учебници.

Преразказване

Методът на Шарлот Мейсън използва преразказването като основен образователен инструмент. Целта му е детето да се научи да мисли и да се изразява ясно.

До 10-годишна възраст, Мейсън препоръчва предимно устното разказване. След като детето е чуло или прочело част от книга, то преразказва по-важните неща със свои собствени думи. Това му помага да развие аналитични мисловни умения, без да бъде спирано от механиката на писането. 

Постепенно, преразказването започва да се прави и в писмена форма, като първоначално се прави съшото (чете се от книга, след което детето писмено преразказва информацията по различни предмети) като постепенно писането се увеличава.

Разказването помага на детето да е и много по-внимателен слушател. Знаейки, че ще трябва да преразкаже това, което слуша, то запомня историята последователно в ума си, подготвяйки се да я разкаже. Мозъкът му ще направи много повече връзки, отколкото при едно пасивно слушане, при което информацията само преминава "от едното ухо в другото". Преразкаването подобрява способността на детето да организира информацията, да вниква в значението на историята, да реагира на нейните предизвикателства и да използва по-богат речник. Това също го подготвя да говори уверено пред хора и да изразява идеите си по-точно.

Шарлот Мейсън е използвала преразказването и за обучение по чужди езици. Интересното в случая е, че тя е обучавала учениците си едновременно на няколко езика, включително и на латински. Първо ги е учела да говорят на новия език, след това да четат и пишат, и чак най-накрая - на граматиката. Изглежда противоположно на начина, по който се преподава език в днешно време, но пък доста прилича на начина, по който учим родния си език... На по-големите ученици, тя давала книги за четене на новия език.

На децата под 10-11 год. е добре да се дават диктовки, които преобразуват устния език в писмен с правилен правопис и пунктуация. Родителят (или друго дете) чете избран текст на глас, докато ученика го записва. Според Мейсън е добре диктовките да са върху интересни и вдъхновяващи пасажи.

Кратки уроци

Според Шарлот Мейсън, учениците би трябвало да правят всичко по най-добрия начин, по който могат. За да премахне задачите, които служат само за запълване на времето и за да развие навици за внимание и добро качество на ученето, тя препоръчва уроците да бъдат сравнително кратки и съсредоточени. Това означава, децата да получават такова количество работа, което да могат да свършат без да се разсейват, дори това да са само 10 мин. Уроците й за по-малките деца са били около 15-20 мин за предмет, а за по-големите - около 30-45 мин. Различните предмети били планирани така, че учениците да не трябва да пишат с часове, след което - да четат с часове.

Също така, тя смятала, че децата трябва да бъдат мотивирани да учат от любопитство и любов, а не от изкуствени стимулатори, като награди и оценки.

Разходки из природата

Според Мейсън, децата трябва да прекарват колкото се може повече време навън, особено докато са малки. Това е не само полезно за тялото, но и насърчава любопитството, изследователството и наблюдателността.

Една от идеите, свързани с разходките навън, е поддържането на природна тетрадка или дневник, които съдържат бележки и рисунки на различните животни и растения, видени по време на разходките. Картинките(скиците) могат да бъдат направени с моливи или цветни боички. Те трябва да имат надписи и дати, така че когато ги разглеждате да може да си припомняте изминалите приключения. Наличието на добри определители(наръчници) е важно, за да може да се идентифицират намерените растения и животни. За някои деца, рисуването от снимка е по-лесно, отколкото когато гледат подвижните животни или растения.

Дори ако живеете в град, в него също има места за наблюдение на природата. Местният парк, зоологическа/ботаническа градина или аквариум, градински центрове или дори задният ви двор са места, в които могат да бъдат наблюдавани много живи растения, насекоми и птици.

Изкуство и музика

В допълнение на собствените рисунки, които правят, Мейсън учела учениците си за живота на известни творци и техните произведения. Тя препоръчвала да се изучават поне шест картини от един и същ художник всяка година. 

Изучавайки различни картини, децата задълбочават интереса си към изкуството. Вместо да посочвате на децата си това, което виждате, оставете детето да открие картината за себе си, като ви опише с подробности това, което забелязва по време на своето изучаване.

Класическата и друг вид вдъхновяваща музика, както и живота на композиторите трябва да бъдат част от обучението. Мейсън препоръчва поне половин час седмично да се слуша музиката на един композитор.

В програмата на Шарлот Мейсън, всеки срок се изучавал един композитор или художник чрез четене на интересни книги, изучаване на творчеството му и дори чрез възпроизвеждане на стила му в уроците по рисуване и музика.

* * *

Искаме да завършим разглеждането на образователния метод на Шарлот Мейсън с една нейна мисъл за целта на образованието:

"Въпросът е не колко неща знае младия човек когато завърши образованието си, а колко неща го интересуват... Колко просторно е мястото, на което е стъпил с краката си и колко пълен е животът, който има пред себе си".

Хайде на разходка!

Разходките сред природата са нещо прекрасно и наред с всичките им ползи може да ги направите и много интересни за децата си. За целта, може да планирате приключение за издирване на неща, които не се намират лесно. (Е, добре, по-малките деца може да търсят и неща, които могат да се намерят.)

В края на първата глава на учебника по зоология има предложен списък от 30 неща, които да търсите по време на разходките си, като отбелязвате намерените. Когато децата ви видят всички неща от списъка, може да ни изпратите информация за тях (име и възраст + 5 снимки на намерени неща) и ще ги публикуваме в списъка на най-наблюдателните търсачи на съкровища. :) Ако мислите, че е лесно да ги намерите, вижте някои от нещата в списъка:

• Прилеп, който лети в небето (потърсете прилепи през нощта около здрач.)
• Звук от ударите на кълвач
• Насекомо или пашкул увит в листо
• Майски бръмбар
• Птица, която носи храна или материал за гнездо.

Не бихте могли да намерите всички неща от този списък на едно и също място, защото изброените животни нямат едно и също местообитание. Но пък и търсенето на съкровища не е лесна и бърза работа, затова просто носете списъка и когато пътувате  с децата си до други градове и села. 

Вие също може да приготвите игра за търсене на съкровища, като съставите списък, съответстващ на мястото, сезона, възрастта на децата или темата, която сте изучавали.

За по-малките деца, които още не могат да четат, списъка може да бъде направен с картинки на нещата, които трябва да се намерят:

За по-големите деца, списъка може да бъде написан на ръка или напечатан, като времето за намиране на предметите може да се ограничи. Ако в играта участват повече деца, те могат да се разделят на отбори. Първата задача на всеки отбор може да бъде да напише списък от 10 неща за търсене, след което разменяте листовете между отборите и играта може да започне.

Измислете как точно ще се събират намерените неща - дали трябва да се слагат в чанта, само да се отбелязват в списъка или пък да се снимат.

Списъците може да са съставени от:

• точно определени предмети, животни, растения като: жълта пеперуда, червено цвете, птица в полет, зелено листо, сложно листо, мравка. 
• по-общи описания като: нещо кръгло, нещо с прав ъгъл, нещо меко,  два вида листа, 3 красиви камъчета, нещо което може да се наниже на герданче; нещо което блести.
• чрез използването на загадки: нещо, което се яде от заек; нещо, което е дълго един лакът; нещо, което обикновено е под земята; нещо, от което може да се направи заслон; нещо, което става за ядене; нещо, което става за украса; нещо което прочиства въздуха и т.н. 
• чрез "ключове" (бележки) поставени на различни места (този вариант на играта изисква предварително поставяне на "ключовете"). По време на играта, децата трябва последователно да намират ключовете по дадени инструкции във вече намерените бележки. Например "ключ 1 се намира под жълта възглавница", "ключ 8 се намира под камък", "ключ 20 се намира в кутия за моливи", "ключ номер 21 се намира на 5 крачки на север".

И така, ако в близкия парк, ама наистина няма нищо интересно, не е проблем да направите за начало списък за намиране на различни видове листа - по форма, цвят и големина. На следващите разходки може да включите и други растения или животни, научавайки постепенно децата си да бъдат по-наблюдателни.

Весели приключения! :)

Работна тетрадка

Изработването на работна тетрадка по дадена тема (в случая по зоология) е един много интересен и занимателен начин за запомняне на най-важната информация изучавана от детето. Вместо да попълва тестове с няколко възможни отговора или  готови тетрадки от типа "попълни празните места", то може да прочете примерно за жизнения цикъл на насекомите, след което:

• да опише новите думи, които е научило и тяхното значение,
• да напише кратка статия, разказ или дори приказка по темата,
• да нарисува и оцвети диаграма, 
• да нарисува схема на метаморфоза на пеперуда и на водно конче,
• да опише разликите между пълната и непълната метаморфоза,
• да нарисува насекомо и означи частите му,
• да направи някой от предложените експерименти и да опише резултатите от него,
• да залепи снимки показващи различни видове мимикрия при насекомите,
• да украси с красиви рамки страниците в своята тетрадка,
• да му хрумнат още много идеи за научния дневник, който води.

И така, докато учи, детето ще създаде интересна и уникална тетрадка в дадена област, която ще продължава да използва и през следващите години. Ще има на разположение тетрадки подобни на популярните на времето детски лексикони, но изпълнени с много по-смислена информация. :)

За направата на работната тетрадка могат да се използват:

• чисто нова тетрадка или бележник (обикновено голям формат, за да могат да се слагат по-големи картинки когато е необходимо). За предпочитане е листовете да могат да се късат лесно (примерно както са тетрадките със спирали), защото понякога детето ще иска да направи някоя рисунка по-добре. :)
• папка с листове. Този вариант е за препоръчване, когато детето прави страниците на компютър и ги разпечатва. Също така, по този начин страниците могат да се разместват по-късно, ако се добави нов раздел. Всеки нов раздел може да има листове с различни рамки, заглавен ред или различен цвят.

Работна тетрадка в папка

Обикновено децата не се раждат научени как се попълва тетрадка по дадена тема, затова в началото ще имат нужда от помощта ви. В зависимост от възрастта и уменията им може да прецените, че е по-добре да направите лапбук (lapbook) - папка с малки сгъваеми книжки, които детето предимно оцветява (или се опитва да прочете). Обикновено малките  книжки се пишат (или разпечатват) върху различни на цвят листове и се сгъват по интересни начини, така че крайния вариант става доста весел на цвят. Но по-важното е, че малките деца обичат тези книжки и могат да ви ги преразказват дълго време :)

Лап-бук с мини-книжки

Изработването на тетрадка е свързано с търсене на информация и преценяване как тя да бъде подредена и представена. Това са важни умения, които детето ви може да усвои постепенно, така че бъдете търпеливи и му помагайте да се научи да я попълва самостоятелно.

Ако решите да започнете да водите работна тетрадка с децата си, докато изучавате зоология, ще се радваме да публикуваме снимки с готови страници или такива показващи процеса на няблюдение, четене, мислене, писане, рисуване, рязане и останалите творчески дейности, които ви хрумнат.

Здравейте, приятели!

Тъй като вече много родители в България използват учебната програма по зоология на издателство Апология: "Изследване на творението със Зоология 1: Летящите творения от петия ден", решихме да направим този блог, в който да споделяме идеи, истории и връзки към сайтове, свързани с уроците.

Материалът в тази учебна програма е представен в разговорен и увличащ стил, който прави естествените науки очарователни за малките ученици и улеснява тяхното запомняне, като създава по този начин среда, в която ученето е приятно.

Какво представлява "подходът на потапянето"?

Много специалисти препоръчват спираловидния подход на образование, при който едно дете се занимава отново и отново с малки количества от разнообразни научни теми. Според теорията, целта е детето да бъде запознато с науката на дадена възраст, като всяка година му се дава повече информация, отколкото предишната. Този метод приема, че малкото дете не може да разбира дълбоки научни истини. Но представянето на оскъдни и недостатъчни научни данни не успява да предизвика у децата любов към предмета. Ако ученето е оскъдно, предметът изглежда монотонен. Детето успява само повърхностно да се докосне до удивителната и завладяваща информация, която съществува в естествените науки. За жалост учениците, които са учени по този начин, започват да мислят, че „знаят всичко” за предмета, докато в действителност той е много по-богат, отколкото им е било позволено да изследват.

Вие, учителят, имате възможността да изоставите методите, които не са резултатни, за да може вашите ученици да учат по начини, които са били доказани като ефективни. Подходът на потапянето е начинът, по който учат добре всички, дори малките деца. Това е и подхода, чрез който завършваме специалност в университета - изучавайки много дисциплини само в дадената сфера. Ако потопите вашето дете в едно научно поле за цяла година, в него ще се породи любов към този предмет и любов към ученето.

Освен това, дете, което се занимава с един предмет през цялата година, е предизвикано да развие мисловните си умения по начини, които ще развият неговата способност да мисли критично и да задържа сложна информация. То ще може да прави по-интелигентни заключения относно правилния отговор на научните въпроси, тъй като Бог е създал подреден свят, който работи по сходен начин във всички научни сфери. Дете, на което не е дадена задълбочена и сериозна информация, няма да разбира принципите на действие в реалния свят.

* * *

Надяваме се, че ще сме ви полезни докато изучавате удивителния свят на птиците и насекомите с децата си.