Образователният метод на Шарлот Мейсън

Днес ще ви представим образователния метод на една английска учителка - Шарлот Мейсън, използван в много програми за домашно образование (включително и в учебната програма "Изследване на творението със Зоология").

Шарлот Мейсън (1842-1923) е британски педагог и автор на множество книги за образование. Според нея, образованието не е списък от умения или факти, които трябва да се усвоят, а "атмосфера, дисциплина и живот". Атмосфера - на една спокойна среда, в която ученето е приятно,  дисциплина - поддържана от добри навици и живот - изпълнен с живи идеи, които подхранват вътрешния живот на детето, както храната подхранва тялото.

Тя разбира, че образованието изисква труд и постоянство и че развиването на добри навици е от съществено значение, защото веднъж придобити, те съпътстват човека през целия му живот.

Според Шарлот Мейсън, децата не трябва да бъдат изолирани в "детска" среда, но трябва да опитат живота такъв, какъвто е. Докато повечето учители по онова време смятат, че децата не са нищо повече от "празни дъски", които трябва да бъдат запълнени с информация, тя смята, че децата вече са истински хора, способни на независима, интелигентна мисъл и че имат нужда от истински и живи идеи, а не от сухи факти, за да нахранят своите развиващи се умове.

Някои от основните характеристики на образователния подход на Шарлот Мейсън включват: изработване на добри навици, използване на "живи" книги, преразказване, кратки уроци, свободни следобеди (без домашна работа), разходки сред природата и вдъхновяващи занимания с изкуство и музика.

Добри навици

В една от книгите си, Шерлот Мейсън пише: "Майка, която се старае да научи децата си на добри навици, осигурява за себе си спокойни дни." От друга страна, майка, която оставя навиците да се грижат сами за себе си, ще има доста трудни дни, изпъленени с постоянно напрежение. Майките трябва да придобият навик да обучават децата си така, че процесът да носи удовлетворение и за двете страни. В даден момент, те ще работят по създаването на нов навик у децата си, като междувременно продължават да използват и насърчават навиците, които вече са създадени. 

Не забравяйте, че за да се създадат добри навици трябва: 

• Да бъдете последователни. Опасността идва, когато оставим нещата по стария начин "само този път".
• Формирането на навик означава да сте постоянни в работата си срещу противоположния навик.
• Формирането е по-лесно от реформирането. Изчистете плевела в зародиш.

Според Мейсън, добрите навици са толкова важни, че тя препоръчва, ако се появи лош навик, всичко друго да бъде оставено настрана и да се обърне внимание на детето, за да може проблема да се разреши, преди да се е развил напълно.

Въпреки, че признава, че децата обичат да бъдат забавлявани, според Шарлот Мейсън, забавлението е пасивно действие. Децата имат нужда да използват умовете си, за да извлечат знанието от книгите и да придобият разбиране за света около тях. Но тъй като децата са любопитни по рождение, то естествения образователен процес е удоволствие за тях.

Живи книги

"Живи книги" са тези, чийто автор има истински интерес към темата и пише увлекателно, за разлика от един учебник, който дава безлична и фрагментирана информация по много теми. Живите книги представят вдъхновяваши истории и герои, които вълнуват умовете на деца (а и на възрастни). Според Шарлот Мейсън, децата трябва да четат най-добрите книги (цели книги и източници от първа ръка когато е възможно), а не просто параграфи в учебници. Образователните експерти смятат, че правят голяма услуга на децата, като взимат ножицата и изрязват няколко пасажа от най-добрите книги, но децата заслужават нещо повече от "литературата в кутийка", предоставяна им в повечето училищни учебници.

Преразказване

Методът на Шарлот Мейсън използва преразказването като основен образователен инструмент. Целта му е детето да се научи да мисли и да се изразява ясно.

До 10-годишна възраст, Мейсън препоръчва предимно устното разказване. След като детето е чуло или прочело част от книга, то преразказва по-важните неща със свои собствени думи. Това му помага да развие аналитични мисловни умения, без да бъде спирано от механиката на писането. 

Постепенно, преразказването започва да се прави и в писмена форма, като първоначално се прави съшото (чете се от книга, след което детето писмено преразказва информацията по различни предмети) като постепенно писането се увеличава.

Разказването помага на детето да е и много по-внимателен слушател. Знаейки, че ще трябва да преразкаже това, което слуша, то запомня историята последователно в ума си, подготвяйки се да я разкаже. Мозъкът му ще направи много повече връзки, отколкото при едно пасивно слушане, при което информацията само преминава "от едното ухо в другото". Преразкаването подобрява способността на детето да организира информацията, да вниква в значението на историята, да реагира на нейните предизвикателства и да използва по-богат речник. Това също го подготвя да говори уверено пред хора и да изразява идеите си по-точно.

Шарлот Мейсън е използвала преразказването и за обучение по чужди езици. Интересното в случая е, че тя е обучавала учениците си едновременно на няколко езика, включително и на латински. Първо ги е учела да говорят на новия език, след това да четат и пишат, и чак най-накрая - на граматиката. Изглежда противоположно на начина, по който се преподава език в днешно време, но пък доста прилича на начина, по който учим родния си език... На по-големите ученици, тя давала книги за четене на новия език.

На децата под 10-11 год. е добре да се дават диктовки, които преобразуват устния език в писмен с правилен правопис и пунктуация. Родителят (или друго дете) чете избран текст на глас, докато ученика го записва. Според Мейсън е добре диктовките да са върху интересни и вдъхновяващи пасажи.

Кратки уроци

Според Шарлот Мейсън, учениците би трябвало да правят всичко по най-добрия начин, по който могат. За да премахне задачите, които служат само за запълване на времето и за да развие навици за внимание и добро качество на ученето, тя препоръчва уроците да бъдат сравнително кратки и съсредоточени. Това означава, децата да получават такова количество работа, което да могат да свършат без да се разсейват, дори това да са само 10 мин. Уроците й за по-малките деца са били около 15-20 мин за предмет, а за по-големите - около 30-45 мин. Различните предмети били планирани така, че учениците да не трябва да пишат с часове, след което - да четат с часове.

Също така, тя смятала, че децата трябва да бъдат мотивирани да учат от любопитство и любов, а не от изкуствени стимулатори, като награди и оценки.

Разходки из природата

Според Мейсън, децата трябва да прекарват колкото се може повече време навън, особено докато са малки. Това е не само полезно за тялото, но и насърчава любопитството, изследователството и наблюдателността.

Една от идеите, свързани с разходките навън, е поддържането на природна тетрадка или дневник, които съдържат бележки и рисунки на различните животни и растения, видени по време на разходките. Картинките(скиците) могат да бъдат направени с моливи или цветни боички. Те трябва да имат надписи и дати, така че когато ги разглеждате да може да си припомняте изминалите приключения. Наличието на добри определители(наръчници) е важно, за да може да се идентифицират намерените растения и животни. За някои деца, рисуването от снимка е по-лесно, отколкото когато гледат подвижните животни или растения.

Дори ако живеете в град, в него също има места за наблюдение на природата. Местният парк, зоологическа/ботаническа градина или аквариум, градински центрове или дори задният ви двор са места, в които могат да бъдат наблюдавани много живи растения, насекоми и птици.

Изкуство и музика

В допълнение на собствените рисунки, които правят, Мейсън учела учениците си за живота на известни творци и техните произведения. Тя препоръчвала да се изучават поне шест картини от един и същ художник всяка година. 

Изучавайки различни картини, децата задълбочават интереса си към изкуството. Вместо да посочвате на децата си това, което виждате, оставете детето да открие картината за себе си, като ви опише с подробности това, което забелязва по време на своето изучаване.

Класическата и друг вид вдъхновяваща музика, както и живота на композиторите трябва да бъдат част от обучението. Мейсън препоръчва поне половин час седмично да се слуша музиката на един композитор.

В програмата на Шарлот Мейсън, всеки срок се изучавал един композитор или художник чрез четене на интересни книги, изучаване на творчеството му и дори чрез възпроизвеждане на стила му в уроците по рисуване и музика.

* * *

Искаме да завършим разглеждането на образователния метод на Шарлот Мейсън с една нейна мисъл за целта на образованието:

"Въпросът е не колко неща знае младия човек когато завърши образованието си, а колко неща го интересуват... Колко просторно е мястото, на което е стъпил с краката си и колко пълен е животът, който има пред себе си".